Българско дружество планира създаване на онлайн магазин, чрез който ще се извършват услуги за дигитално съдържание. Очакванията са клиентите да бъдат както от държави-членки на ЕС, така и от трети страни. Разплащанията ще се извършват чрез услугите на PayPal S.à.r.l (Luxembourg) и Stripe Payments Europe Ltd.(Ireland).
Въпросите са:
- Трябва ли дружеството да регистрира своя онлайн магазин в НАП?
- По какъв начин следва да се отчитат продажбите и какъв документ следва да се предоставя на клиентите?
- Може ли дружеството да издава електронен касов бон и да подава месечен одиторски файл за извършените продажби от онлайн магазина?
- При опит за регистрация на онлайн магазина, системата на НАП изисква да се посочи номер на виртуалното ПОС устройство. Дружеството е опитало да поиска такъв от Stripe, но отговорът е, че не разполагат с такъв, тъй като са система за обработка на плащания, а не доставчик на виртуално ПОС устройство. Какъв номер трябва да се посочи в декларацията за регистрация на онлайн магазин?
Съгласно §1, т. 87 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС „електронен магазин“ е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.
Договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.
В този смисъл, разпоредбата на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин да подаде информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33. В посоченото Приложение №33 на Наредба № Н-18/20006 г. изчерпателно е посочена информацията, която следва да подадат лицата, извършващи продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин.
В случай, че използваната онлайн платформа притежава гореописаната функционалност, същата ще се разглежда като „електронен магазин“.
Когато дружеството извършва продажби, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, т.е. когато то попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, за него ще възникне задължение за подаване на информация по реда и в сроковете на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
На основание чл. 118, ал. 3, изр. последно и ал. 3а от ЗДДС, в случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен документ, по ред и по начин, определени с Наредба №Н-18 от 2006 г. В случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта по продажби/доставки на стоки или услуги се допуска вместо фискален или системен бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Условията за прилагане на тази разпоредба, формата и съдържанието на документа, както и редът и начинът за издаване на документа и задълженията за предоставяне на данни от документа към Националната агенция за приходите се определят с Наредба №Н-18 от 2006 г.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУСП), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Важно е да се отбележи, че определящ за издаване на фискален бон е начинът на плащане на стоките от страна на клиента, a не начинът на получаване от търговеца на платените по продажбата парични средства.
При електронната търговия, най-често използваните начини на плащане са:
- Плащане с кредитна или дебитна карта;
- Плащане с банков превод (внасяне на пари по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод);
- Плащане посредством системи за електронни плащания на доставчик на платежни услуги;
- Плащане в брой или с кредитна или дебитна карта при доставка на стоката от куриер при използване на услугата „Наложен платеж“;
- Плащане с пощенски паричен превод.
Посочените начини на плащане не са изчерпателно изброени, като следва да се има предвид, че са възможни и други, но от гледна точка на изброените, плащанията по продажбите на стоки при електронна търговия могат да се групират, както следва:
- плащания, за които се изисква издаване на фискален бон;
- плащания, за които не се изисква издаване на фискален бон.
- Плащания, за които се изисква издаване на фискален бон:
1.1. Плащане с банкова кредитна и дебитна карта чрез виртуален ПОС терминал.
При извършване на плащане по продажба на стока чрез банкова кредитна или дебитна карта, задълженото лице е длъжно да регистрира продажбата чрез издаване на фискален бон от фискално устройство или на системен бон от ИАСУТД. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, в която изрично е указано, че се издава фискален или системен бон при плащане, извършено с банкова кредитна или дебитна карта. От тази гледна точка е без значение фактът, че плащането е извършено посредством виртуално терминално ПОС-устройство.
1.2. Плащане посредством системи за електронни плащания на доставчик на платежни услуги.
Доставчик на платежни услуги е:
а) банка, съгласно Закона за кредитните институции;
б) платежна институция по смисъла на ЗПУПС, оперираща на територията на страната, която има сметка в банка на територията на страната или държава членка на ЕС;
в) дружество за електронни пари по смисъла на ЗПУПС, опериращо на територията на страната като платежна институция.
Обичайно, при извършване на платежни услуги, системите за електронни плащания на доставчици на платежни услуги предоставят възможност за повече от един начин на плащане. Най-често плащанията от клиента могат да се извършват чрез неговата банкова дебитна или кредитна карта, или чрез неговата платежна сметка чрез прехвърляне на парични средства от платежна сметка на клиента (не чрез кредитна или дебитна карта) към платежна сметка на продавача.
С оглед на това, когато задължено лице извършва продажби, плащанията по които се извършват чрез дебитни или кредитни карти през система за електронни плащания на доставчик на платежни услуги, е налице задължение за регистриране и отчитане на тези продажби чрез издаване на фискален/системен бон.
В случай, че се извършват продажби на стоки или услуги, плащането, по които клиентът извършва чрез прехвърляне на парични средства от своята платежна сметка (не чрез кредитна или дебитна карта) към платежна сметка на продавача, не е налице задължение за регистриране и отчитане на тези продажби чрез издаване на фискална касова бележка.
В случай, че задълженото лице няма информация за това как клиентът е извършил плащането, е допустимо и не представлява нарушение на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. двата вида плащания, направени чрез системите за електронни плащания, да се регистрират и отчитат с издаване на фискален бон, при наличие на надеждна одитна следа в счетоводството на предприятието. В този случай с оглед недопускане на двойно отчитане на едно и също плащане по продажба е необходимо задълженото лице да предприеме действия за коректното отразяване на плащанията по тези продажби в счетоводните си регистри.
1.3. Плащане в брой или с банкова кредитна или дебитна карта при доставка на стоката от куриер чрез използване на услугата „Наложен платеж“:
По смисъла на §1, т. 12 от ЗПУ „наложен платеж“ е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката). Куриерът събира определената от подателя сума и след това, в зависимост от договореностите им, я превежда по банкова сметка или я изплаща в брой на подателя. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, в случая е без значение, тъй като определящ при съобразяване с изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка е начинът, по който се заплаща за стоката от получателя ѝ – в брой или с банкова дебитна/кредитна карта.
В случая при доставка на стока чрез използване на услугата „наложен платеж“, при която плащането от страна на клиента се извършва в брой или с банкова кредитна или дебитна карта при доставка на стоката, е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбата с фискална касова бележка.
` 2. Плащания, за които не се изисква издаване на фискален бон:
Плащания, за които не се изисква издаване на фискален бон:
- внасяне на пари в наличност по платежна сметка;
- кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС;
- пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор, по смисъла на ЗПУ, като в този случай търговецът има задължение да предостави на клиента хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредба №Н-18/2006 г.
Дефиниции на изброените начини на плащане са дадени в Допълнителните разпоредби на ЗПУПС и ЗПУ.
Тъй като част от поставените в запитването въпроси касаят отчитането на продажбите на стоки, платени чрез системата за електронни плащания PayPal, ще бъде обърнато внимание по-подробно на този въпрос. Плащанията през PayPal за страната се извършват от PayPal (Еиroре) S.a.r.l. et Cic S.C.A, която е кредитна институция, лицензирана в държава членка на Европейския съюз – Люксембург, с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт. Част от услугите, които предлага PayPal, са по поддържане на търговска сметка, която може да се захранва и да получава плащания само по банков път, т.е. РауPal предлага платежни услуги, които могат да бъдат определени като плащания чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга, за които не е налице задължение за регистриране и отчитане чрез ФУ. Други платежни методи, предлагани от PayPal, са плащане чрез баланса по PayPal банкова сметка, PayPal Credit, дебитна или кредитна карта, като тези операции не следва да бъдат приравнявани към платежните операции, свързани с изпълнение на кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод по смисъла на ЗПУПС, т.е. същите следва да бъдат отчитани чрез издаване на фискална касова бележка.
Предвид това в случая при извършването на всяка една продажба чрез електронен магазин, преценявайки начина на плащане, извършен от всеки купувач, дружеството следва да съобрази налице ли е задължение за регистриране на продажбата чрез ФУ, включително и за продажбите, платени от клиентите на сайта чрез системата PayPal и Stripe Payments Europe Ltd. При положение, че дружеството няма информация за това как клиентът е извършил плащането, е допустимо и не представлява нарушение на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. двата вида плащания (за които се дължи и за които не се дължи издаване на фискален бон), направени чрез системите за електронни плащания, да се регистрират и отчитат с издаване на фискален бон, при наличие на надеждна одитна следа в счетоводството на предприятието. В този случай, с оглед недопускане на двойно отчитане на едно и също плащане по продажба, е необходимо задълженото лице да предприеме действия за коректното отразяване на плащанията по тези продажби в счетоводните си регистри.
3. Алтернативен начин за регистриране и отчитане на продажбите.
Считано от 1 февруари 2020 г. е създадена алтернативна възможност, която при определени условия допуска вместо фискален/системен бон да се издаде друг документ за продажба. По силата на чл. 3, ал. 17 от Наредба №Н-18/2006 г. лице, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:
- софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с; и
- за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.
Лицата, които изпълняват кумулативно горепосочените условия и желаят да прилагат посочената алтернативна възможност за отчитане на продажбите чрез електронен магазин, следва да спазват реда и условията, разписани в разпоредбите на членове 51о – 52у от Наредба №Н-18/2006 г.
„Неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта“ е заплащане чрез платежна операция, инициирана по интернет и осъществена чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент от виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal) без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купувача по продажби, при които предоставянето на стоките или услугите става на място, различно от търговския обект на търговеца – т. 96 от ДР на ЗДДС.
Съгласно чл. 52о, ал.1 от Наредба № Н-18, лицето по чл. 3, ал. 17 е длъжно да регистрира и отчита продажбата на стоки или услуги при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта чрез издаване на документ за регистриране на продажбата, който трябва да бъде четим и да съдържа най-малко посочените от т. 1 до т. 6 реквизити.
Допуска се прилагането на чл. 52о, при условие че лицата по чл. 3, ал. 17 приемат неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта само по платежни сметки в банки и/или други доставчици на платежни услуги с титуляр задълженото лице. Сметките могат да бъдат при доставчик на платежни услуги, установен на територията на ЕС или юрисдикция, която по силата на СИДДО или друг двустранен или многостранен международен договор се е задължила да обменя банкова информация за данъчни цели с Република България. Сметките трябва да са свързани с използваните от лицата по чл. 3, ал.17 виртуални ПОС, предоставени на лицето от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката (чл. 52п, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г.).
Допуска се постъпленията от плащания чрез виртуален ПОС да постъпват в сметки на доставчици на платежни услуги, предоставили ПОС-а, при условие че впоследствие се превеждат по сметка по ал. 1 (чл. 52п, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006г.).
Допуска се също постъпленията от продажби да се приемат чрез виртуален ПОС, който е свързан с платежна сметка на доставчик на платежни услуги, различен от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката по ал. 1, при условие че:
- доставчикът, който приема плащането чрез виртуален ПОС, е установен на територията на ЕС или юрисдикция, която по силата на СИДДО или друг двустранен или многостранен международен договор се е задължила да обменя банкова информация за данъчни цели с Република България; и
- постъпленията от продажбите се трансферират от доставчика, приел плащането чрез виртуален ПОС, директно до сметката по ал. 1 (чл. 52п, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г.).
Следва да се отбележи, че лицата по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., които отговарят на посочените условия и желаят да се възползват от алтернативната възможност, предоставена им с ал. 17 на същия член (лица по чл. 3, ал. 17), са задължени да подадат в НАП информация съгласно чл. 52р, посочена и в т. 7 (7.1 – 7.7.) от Приложение № 33 на наредбата:
7. Информация по чл. 52р, подавана от лица по чл. 3, ал. 17:
7.1. методите на плащане, предлагани от електронния магазин;
7.2. доставчиците на платежни услуги:
7.2.1. доставчици на платежни услуги, с които има сключен договор за предоставяне на виртуален ПОС или с които има сключен договор за получаване на плащания чрез виртуален ПОС на доставчик, свързан с платежна сметка на доставчика (чл. 52п, ал. 1).
Тук се попълват данни за доставчици на платежни услуги, с които лицето има сключен/и договор/и за предоставяне на виртуален/и ПОС. Попълва се: номер на предоставения виртуален ПОС, уникален идентификатор на търговеца в системата на ДПУ (Merchant ID); номер на платежна сметка, свързана с този ПОС (IBAN); титуляр на платежната сметка. В тази точка полето относно № на виртуален ПОС е задължително, тъй като същият е предоставен на лицето от съответния доставчик на платежна услуга, а не е споделен.
Предоставена е възможност за добавяне на нов ред за попълване на повече от един доставчик на платежни услуги.
7.2.2. Доставчици на платежни услуги, с които има сключен договор за получаване на плащания чрез виртуален ПОС на доставчика, по платежна сметка на доставчика.
Попълват се данни за доставчици на платежи услуги, с които лицето има сключен/и договор/и за споделено ползване на виртуален/и ПОС. В този случай плащанията чрез ПОС постъпват по платежна сметка на доставчика на платежната услуга, след което се превеждат по сметка на лицето.
Попълват се: номер на виртуален ПОС (полето е незадължително, т.к. номерът може да не бъде известен на лицето); уникален идентификатор на търговеца в системата на ДПУ (Merchant ID); номер на платежна сметка, по която постъпват плащанията (IBAN); титуляр на платежната сметка.
В случай, че платежната сметка на лицето по чл. 3, ал. 17 от Наредбата, по която постъпват плащанията, направени чрез виртуален ПОС, е открита при друг доставчик на платежни услуги, се предоставя информация за последния. Същата ще следва да се попълни, ако дружеството има предоставен виртуален ПОС от доставчика на платежни услуги „PayPal“, но плащанията чрез него постъпват в открита платежна сметка на лицето при друг доставчик на платежни услуги. В случая, информацията, която следва да се подаде, касае другия доставчик на платежни услуги.
7.3. Уникален идентификатор на търговеца в системата на доставчика на платежни услуги (Merchant ID);
7.4. платежните сметки, по които задълженото лице получава плащанията от продажби на стоки или услуги, независимо дали са свързани директно с виртуалния ПОС, предоставен на лицето от ДПУ, или са сметки, по които се превеждат сумите, постъпили през виртуален ПОС на ДПУ;
7.5. изпълнението на условията на чл. 52с;
7.6. номер на виртуалния ПОС, когато е свързан директно с платежната сметка на задълженото лице;
7.7. номер на виртуален ПОС на ДПУ, когато е свързан с платежна сметка на ДПУ, от която се превеждат постъпилите суми по платежната сметка на лицето – ако лицето разполага с такъв.
Посочената информация се подава през портала за електронни услуги на НАП, достъпни с квалифициран електронен подпис (КЕП), Предоставяне на информация за електронни магазини – информация, подавана от лицата по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006г., извършващи продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин.
При подаване на посочената по-горе информация, в информационната система на НАП на електронния магазин се присвоява уникален номер съгласно чл. 52т, ал. 1, който се вписва в изпращаното на лицето електронно съобщение – потвърждение.
По силата на чл. 52т, ал. 2 от наредбата, лицето по чл. 3, ал. 17 е длъжно за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца.